Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време.
Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.
Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.
Вярата е основният ценностно натоварен образ в поезията на Вапцаров.Съгласно идеята на пролетарската поезия за търсене на един по -справедливо устроен свят битието,подобно на митологичните модели,се разделя на две ясно и контрастно отделни части:...
Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.
Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата
същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940)
преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.