От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

С дълбоко проницателност и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

В историческото развитие на българската литература художественото наследство на Смирненски представлява поредно доказателство за неразривната връзка между унаследените от миналото поетич...

Анализ на литературна творба - образът на бунтуващия се човек, но подходът и интерпретацията са много по-различни. Противник на бунтовния юноша е самият Дявол.

В своето произведение "Зимни вечери" Христо Смирненски представя по изключителен начин страданието на онеправданите хора.

План за съчинение разсъждение, маркиращ ключовите моменти и цитати, които трябва да се включат в евентуалната разработка..

Стихът на Сиирненски е динамичен и образен. Той съдържа "свещенят гняв"- извор на бунтовната стихия.Натрупаният гняв и социалната обида са основа на протеста и в стихотворението "Ний"..

Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.