Първият разказ от книгата "Бай Ганьо пътува" ни запознава с героя и разкрива пред нас един наивен и простоват човек, който не разбира, че влакът маневрира на Пещенската гара и се втурва след него, за да не го изпусне.

След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...

Стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

Анализ от 8 до 11 глава- действителността след въстанието.

След толкова голям брой монографии, сборници с изследвания, дисертации, юбилейни конференции, спомени, романи и какво ли още не и до днес малко е изследван ранният период в творчеството на Никола Вапцаров, който би разкрил много истини за духовните,

"Бай Ганьо" е художествено и очеркво – фейлетонно пресъздаване на динамичната обществена ситуация след Освобождението, характеризираща се с активните контакти на българина с чуждия свят.

"До Чикаго и назад" е първото значително произведение на Алеко Константинов. Работата си над него той започва още в края на август 1893 г., веднага след пристигането си в България.

Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения, които показват българската действителност такава, каквато е.

Антон Страшимиров нарича Христо Смирненски "слънчевото дете" на българската поезия. Ненавършил 25 години, младият поет умира , но след него остава ярка диря в националната ни литература.