Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Мечтата за по-добър живот в поезията на Никола Вапцаров.

Диалогичен прочит на "Прощално" и "Борбата е безмилостно жестока" от Никола Вапцаров.

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

След толкова голям брой монографии, сборници с изследвания, дисертации, юбилейни конференции, спомени, романи и какво ли още не и до днес малко е изследван ранният период в творчеството на Никола Вапцаров, който би разкрил много истини за духовните,

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите.

Никола Вапцаров живее и се оформя като творец в спорното, противоречиво време на "30-те години на миналия век.

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята..

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции...