В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Романите на Димитър Димов поставят универсалните философски проблеми за смисъла и стойността на човешкото съществуване, за ценностите в него, за пътуването на идеала и постигането на мечтите...

"Навътре към чуждото - стратегията на едно творчество": Едва ли има български писател, който до такава степен да експлоатира "чуждото" в творчеството си, както димитър димов. трудно ще намерим негово произведение, в което поне един от

Елин Пелин е роден на 18.VII.1877 година в с. Байлово, Софийска област. Звучният псевдоним почти напълно е заличил рожденото име на писателя Димитър Иванов Стоянов

Първата основна черта, обединяваща трите романа, е силният интерес и удивителната със своята изтънченост чувствителност към чужди културни светове, към непознати манталитети и нрави, картини и звукове.

Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов (8.07.1877, с. Байлово, Софийско - 3.12.1949, София).

В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.