Ако перифразираме думите на един от интересните френски мислители на 20-ти век - Морис Бланшо - бихме казали, че интерпретацията на литературната творба не е покорство пред текста

Литературноинтерпретативно съчинение за изпитанията пред универсалните човешки ценности във време на война.

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."

Конфликтът се реализира заради сблъсъка на ценностните системи, а от друга страна е провокиран от противоречията между човек и време.

В повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" взаимната обвързаност на човешката съдба времето е представена чрез драматичните преживявания на героите...

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература.

Повестта "Крадецът на праскови" потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.

Повестта "Крадецът на праскови" разкрива уменията на Емилиян Станев да създава колоритни женски образи , изразяващи ярко, но ненатрапчиво женската красота . Това той постига в една от най-хубавите си творби .

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени – българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки...

Едно от най-големите постижения на съвременната българска литература - "Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилян Станев в България и чужбина.