Стихотворението "Две души" е лирическа изповед в "аз" форма за неразрешимите противоречия в душевния свят на самотната личност...

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Лайтмотивът на творбата е "вечното зло" , което тегне върху съдбата на селяка. Злото тук е природна стихия - градушката , която безпощадно унищожава труда и надеждата на селянина. Градушката се превръща в един обобщаващ символ на човешката траг

"Аз не живея, аз горя" - това признание на поета всъщност е най-точната характеристика на целия му жизнен опит и творчество. Яворов е един от най-големите ни поети, общопризнат и обичан...

Това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.

Още при появата на първите произведения на Яворов,той е признат за изключителен гении в българската литература.За много кратко привлича вниманието на видни български писатели и естети....

Копнежът по любовния блян в стихотворението на Яворов „Ще бъдеш в бяло”

Заглавие:"Заточеници"-съчетание на личната и национална трагика 1.Творческа история-писано 1901 год, по повод залавянето на 40 македонски революционери и заточението им в Подрумкале

Стихотворението "Две души" е поместено в частта "Прозрения" на "Подир сенките на облаците". То е до голяма степен емблематично за раздвоеността на човека в поезията на Яворов...

Стихотворението "Сенки" е проекция на Яворовата визия за света, където хармонията е невъзможна и недостижима. Любовта е неосъществим блян....