Поемата „Нощ" (1901г.) е поетически израз на вътрешните противоречия, на болезнената самота, обсебила Яворов в преломен за неговия живот момент...

След първоначалната картина на трагедията на селяните изведнъж лирическият герой разкрива една радостна картина във втората част на стихотворението...

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само напрежението между себе си и света, не само конфликтите в собствената си душа...

Стихотворението „Градушка” е най-цялостното и най-добре композираното произведение на Яворов. В него е най-силно изображението на селото в нашата лирика, което може да се сравни с едни от най-добрите белетристични произведения...

Много бързо П. Яворов се налага като един от първенците на българската литература. Той блясва на литературния небосклон, за да се наложи с огромната мощ на словото си с неудържимите пориви на своята душа..

Пейо Яворов под влияние на непосредствените си преживявания, родени от интимните му връзки с Мина Тодорова и Лора Каравелова, той създава и своите прекрасни любовни изповеди една от които е "Блян"...

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

Лирическата поема „Градушка" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини ....

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.