И в нереалната реалност на тази унесност е любовта – блян и копнеж, нежна и серафична, израз на чистото и светлото в душата. Тя е спасителка и изцелителка, тя е светъл лъч в тъмата на самотната душа...

Творбата може бъде определена като трагичен химн на човешката тревога и неспокойствие. Лирическият аэ живее в беэвремие, в което тотално са раэколебани представите за устойчивост и социално-ценностна йерархия ...

откриването на такива образи и мотиви с религиозно-библейски характер е много сложно, тъй като душевно-психологическата и нравствена нагласа на духа на поета са крайно противоречиви ...

На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник...

Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности...

Самотата е основният мотив в поезията на Яворов.В стихотворението „Две души „ тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой ,оковава го в „двойният пламък” на душевният му конфликт..

Пейо Яворов - „На нивата” - протестната изповед на лирическия герой

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия....

Безспорно Пейо Яворов притежава впечатляваща поетическа дарба....

Творчеството на Яворов е многолико и сложно. През живота си Яворов обича две жени – Мина и Лора...