Откакто свят светува, всичко ново (колкото и рационално да е то) много трудно си пробива път. Особено яростна съпротива на това ново оказва възрастното поколение.

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм.

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Фирмата, която избрах за своя казус е фирмата, в която работя - ЕТ "Димитър Димитров - ДОНА". Това е реална съществуваща фирма, наложила се вече на пазара.

В какво се изразява силата на любовта и дълга в романа на Димитър Димов "Железният светилник" Романът "Ж - ят св" на Димитър Димов е една от най – българските книги – неповторим разказ за миналото на българския дух и неговите корени.В

Различни са мотивите, които карат един писател да търси вдъхновение в страниците на историята, но все пак има едно универсално обяснение за това – настоящето. То провокира търсенето на примери и модели...