Николай Василиевич Гогол използва като основа за всичките си творби в "Петербургски повести", включително и в "Шинел", живота в тогавашната руска столица.

Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов - "Дервишово семе", провокира у нас размисли върху принадлежността на човека към родовата общност и нейните принципи, човешкия живот и правото на човека да следва своите копнежи и мечти.

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Това е ЛИС на тема "Хуманистичната философия за човека и живота според "Декамерон"". Отделните етапи в ЛИС са разграничени.

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите.

Романът "Тютюн" на Димитър Димов е роман за повторяемоста цикличността на човешката история. На фона на повратни исторически промени авторът разказва драмата на човека, чрез съдбата на главните геори и тази на тютюноработниците в "Никотианa

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Човек без дом е като дърво без корени. Домът и семейството са най-важната опора за един човек