Още от ранна детска възраст всеки българин знае наизуст стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче". Ние сме закърмени с него. И още незнаещи що е гордост и радост повтаряме: "Българин да се наричам - първа радост е за мен"....

Забелязали ли сте в колко български къщи, в които сте влизали напоследък, липсва нещо съществено. Нещо сякаш ви боде очите, уж си имат всичко - плазма, система за домашно кино, някоя и друга репродукция за по-арт атмосфера....

В своето творчество Йовков създава един нравствено-красив и хармоничен свят, чиито герои са носители на висши и вечни добродетели...

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....

Проблемът за безсмисленета стихия, наречена война, и за способността на човека да съхранява порива към красотата и романтиката....

Изгубеното е донесло страдание на индивида, но си струва заради любовта. От творбата струи светлина, радост, дори своеобразната свобода, която е намерена по друг начин. Силата е ясно изразена, нова сила, друга, по-различна....

Сбит преразказ на разказа на Йордан Йовков "Последна радост"....

Люцкан е най- чудноватият и необикновен гражданин на малкия провинциален град. Той е продавач на цветя, което е показно за неговата чувствителна и нежна същност, за това, че призванието му е да носи радост, хармония и красота на хората...

Когато за последен път идва в съзнание, той съзира – стрък бяла лайка. Това е неговото осъществено предсмъртно желание, неговата последна радост. Малкото беззащитно цвете последно изпраща Люцкан от този свят. Цветята са голямата любов...

Разказът “Последна радост”, поместен в сборника “Песента на колелетата” утвърждава характерното за Йовковата проза противостоене между естествения порив на човека да живее в мир и антихуманната същност на войната...