Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Главният герой в едноименната творба - Серафим е носител на изключително висока нравственост.

С отказа си от материалното и с нравствения си героизъм Серафим надмогва преходното и достига до пълната свобода на духа, която е висше блаженство и най-висока награда за осмислен човешки живот...

Един ден през лятото към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи...

Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано...

Трансформиращ преразказ от името на Серафим. "Пари за Павлина"...

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката...

В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули.

Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него.

Изкуството на Йовков е изкуство на равновесието и хармонията.

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. ...