Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

"Ни лъх не дъхва над полени" задава идеята за началото /"в зори ранил на път, аз дишам/на лятно утро свежестта" /Спокойствието, красотата и свежестта на природата описана в стихотворението създават бодрост и оптимизъм в лирическия геро

Дебеляновите носталгични настроения "просветляват" духа на лирическия герой в изплъзващия се, "гаснещ" миг на спомена. В неговото съзерцателно пространство е затаена тъгата по "бащината къща" ("Да се завърнеш").

ЛИС..

П.Славейков същевременно копие за литература възпитаваща “човека в българина” ,търсеща “человека в звяра”.С цялостния си ...

Пенчо Славейков е патриарх на модерната българска литература. Той е естет и идеолог на индивидуализма – първият етап на модернизма, и стожер на "първата художествена партия" – кръга "Мисъл"....

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е “Сън за щастие”.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е "Сън за щастие". Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера...

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Лириката на Пенчо Славейков е художествен „пристан” на мълчание и лирична тъга. Мисловният покой „пронизва” образите, отдалечава ги от обекта на изображение и те ...