През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението.

Когато д-р Кръстьо Кръстев пише за първата книга на младия Елин Пелин, той намира много слабости в неговите разкази.

Елин Пелин и Йордан Йовков са автори, които "отсяват" символите на вечното.

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време - подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Елин Пелин създава епоха в българската литература. Изиграва решаваща роля в нея за създаването на модерността.

Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.

Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята. голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец – реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.