Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература- "Крадецът на праскови" е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията от първата и втората....

Сюжет и композиция – творбата е повест за красотата на любовта, но и разказ за жестокостта на войната, за разрушената човешка хармония....

“Крадецът на праскови” е един шедьовър на българската литература. Разкривайки толкова чувствено истината за една свята и възвишена, но невъзможна любов, Емилиян Станев доказва, че за да си писател не е нужно само да редиш думи в сложни изречения...

За хилядите обикновени хора войната винаги е била обществено, социално и нравствено зло. По своя характер тя рязко се противопоставя на общочовешките ценности – свобода, доброта, щастие и любов. Войната е надвиснала над живота...

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най- многопосочно тълкуваните...

Композиционна рамка – началната и финалната картина пресъздават атмосферата на две безсмислени войни. На този фон е ситуиран поетичният разказ за една непобедена любов, за свободния избор на главната героиня в едно несвободно време..

“Крадецът на праскови” – една от най- забележителните повести в българската литература. Емилиян Станев я замисля още през 1936г., но едва през 1948г. Тя за пръв път е отпечатана. Авторът ни представя сложния проблем за човешкото щастие...