Годините преди Втората световна война са изключително бурни както в Европа, така и в България. Всички страни са раздирани от политически борби, нарастването на фашизма, националсоциализма и заплахата от комунизма...

Политически и идеологически измерения на мирния договор от 927 г. и неговият отпечатък върху характера на българо-византийските отношения до средата на Х век...

Политическата обстановка в България и на Балканите в края на ХIХ и началото на ХХ век е белязана с множество събития, главно свързани с националните и етнически борби в Одринска Тракия и Македония

На 16 януари 1908 г. България осъмна с ново правителство, оглавено от демократическия лидер Александър Малинов.

Първата световна война завършва с поражение на държавите от германския блок. България, макар и да е преценявана като най-силния съперник на Съглашението на Балканите, капитулира първа. След нея, на 30 октомври, капитулира Турция, на 3 ноември - Авст-ро-У

Съюзът на България със страните от Тристранния пакт й отреди нерадостна историческа съдба. Към началото на септември 1944 г, тя изпадна в пълна международна изолация.

Подписаното на 29 септември 1938 г. Мюн¬хенско съглашение между Англия, Франция. Германия и Италия ликвидира Малката антанта и налага териториална ревизия в Цент¬рална Европа.

След държавния преврат князът установява т.нар. режим на пълномощията (1881-1883), което има сериозно отражение върху българската външна политика - главно в негативен план.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. България е извън военните действия и това й позволява на 15 септември да обяви неутралитет.

България по време на Втората световна война