Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Като една истински патриотична, духовно извисена и свободолюбива личност, бунтовникът от стихотворението "На прощаване" поема пътя на борбата.

Кратък отговор на литературен въпрос- какъв е мотивът за майчината клетва в творбата на Христо Ботев "Пристанала".

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено.

Поемата "На прощаване в 1868 година" представлява въздействаща лирична изповед на героя.

Портретът на Гергана е израз на авторската обич, на възторга му от красивата девойка. Героинята обаче омайва главно с външните си качества и с възвишените си духовни ценности.Още от сравнението и с кротко агънце прозират благия и характер, добротата...

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът "Епопея на забравените".

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в история си, така и в изкуството и в литературата.