Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Една поема за любовта и нейната сила…или по-скоро за нейната слабост. Слабост, защото не може да издържи в периода на едно матриархално общество...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено.

Стихотворението "На прощаване" е дълбоко съкровена и в същото време изключително мъжествена творба.В нея звучи гласът на един велик революционер, превърнал се в легенда за поколенията.

Проблемът за житейския избор е водещ в стихотворението на Христо Ботев "На прощаване". Той отразява изключителен момент от живота на нашия народ под турско робство: да се примири с робската си участ или да поеме пътя на борбата за освобождение.

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев "На прощаване" е верен на избрания от него път към свободата на народа.