Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях.

В края на 20-те и началото на 30-те години българската лирика стига до нови, проникновени екзистенциални откровения.

"Дервишово семе" е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им.

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.

Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор, за отмъщението и любовта, за егоизма и правото на щастие. В него е описана съдбовната любов, пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.