Разцветът на българската култура през Х в. представлява естествен резултат от неуморна-та и плодотворна дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Книжовните среди-ща в Плиска и Охрид за кратко време обучили широк слой от образовани хора, които зна

Гръцкото въстание от 1821 г. предизвикало поредното усложняване на отношенията между Русия и Турция и през 1828 г. между двете империи избухнал нов военен конфликт. Букурещките българи започнали да набират доброволци и с помощта на Георги Мамарчев, Милко

Хан Борис застанал начело на държавата в момент, когато противоречията между главните християнски средища - Рим и Константинопол, навлезли в нова фаза. „Ябълката на раздора" били славяните, които двете средища еднакво настойчиво се стремели да привле

Южна България (без Софийското поле) е от-късната от възстановената българска държава по искане на Великобритания и Австро-Унгария с аргумента, че на юг от Балкана ще останат да живеят много гърци. Тези две Велики сили се опасяват от български излаз на Еге

Приключилите в края на VIII в. династични междуособици съдействали за постепенното укрепване на българската държава. Новият владетел произхождал от панонските българи и станал родоначалник на една от най-бележитите династии на първата българска държава, у

Османското завоевание довело до упадък съществуващата в средновековна България образователна система. Старите просветни центрове били унищожени. Едва към средата на XV в книжовността започнала постепенно да се съживява, а с това в отделни манастири под фо

Много преди нашествието на норманите през 1185 г. Византия загубила контрол над Северна България. В обширната област между Дунав и Стара планина, наричана в официалните документи Паристрион, се разпореждали дребни феодали. Принудено често да се брани от в

Освобождението на България идва като резултат от щастливо съчетание между руските интереси и набиращото сила и мащаби българско национално движение. След Кримска-та война (1853 - 1856) Балканите са отдалече-ни от руските интереси, а Русия престава да бъде

Съпротивата на българите в Македония и Одринска Тракия не стихва след поражение-то на Кресненско-Разложкото въстание. По планините и полетата на тези две области бродят „харамийски" чети, които са сформирани по подобие на хайдушките. Те нямат единна

През втората половина на 1918 г. положение-то на фронта рязко се влошава. Изпратените по селата нови реквизиционни комисии събират от населението последните запаси от зърно. Въпреки това храната не стига и воиниците гладуват. Отслабва дисциплината, увелич