Чрез основната опозиция в стихотворението-живот-смърт, Ботев противопоставя и обединява подвига на само-жертвалия се и достойния, изпълнен с премеждия живот на човека, устремил се към свободата.

Дебеляновата творба „Да се завърнеш..." е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки.

Алеко Константинов е пътеписец, който търси и открива красотата и хармонията в природата. С голямо умение и художествено майсторство, с талант на естет, той рисува в пътеписа си „До Чикаго и назад" грандиозността и величието на Ниагарския водопад.

Още в началото на повестта Елисавета впечатлява с красотата си. Налага се като отрицание на военната разруха и грозота. В продължение на цялото повествование писателят е вгледан в жадната й за любов душа, в надеждите й за бъдещето, в развитието на ценност

Времето е най-жестокият и неумолим съдник на човешките дела във всички измерения на чудото, наречено живот. То произнася и изпълнява сурови присъди, подлага на забрава незаслужени триумфи.

В повестта „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива сложната човешка и националноисторическа съдба на „един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава".

Земна, изпълнена с първичните усети на изначалното в човешката природа, е поезията на Елисавета Багряна. Духовната изтънченост на стиха придава особено настроение на посланията, в които е скрита непозната виталност.

Да обичаш другия повече от себе си е едно от нравствените изпитания за героите на вълшебната приказка. Единствено най-малката, третата дъщеря на страшната хала и третият, най-малък брат се оказват безкористни в обичта.

Песента е неотделима част от живота на човека - и на вчерашния, и на днешния. В нея се проявяват представите му за добро и зло, за красиво и грозно, за надежда и страдание.

За да изобрази своите герои в повестта „Маминото детенце", писателят Любен Каравелов използва сатирични похвати и изразни средства. Чрез тях той много по-цялостно показва паразитизма на тази прослойка от обществото, която не обръща достатъчно внимание на