Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за

Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но винаги е споделена с поета и с неговия поетичен АЗ.

Трагедията „Хамлет“ — една от емблематичните творби на гениалния драматург Уилям Шекспир, е писана по време на Английския късен ренесанс.

В повечето стихотворения на Христо Ботев образът на лирическия герой се слива със същността на поета, превръща се в лирически говорител.

В поемата „Септември“ експресивно е изобразена осъзнатата сила, която човекът има пред себе си, и необходимостта от единство за постигане на целта.

Първата тетрадка с карирани листове (Тетрадка по смятане) съдържа най-ранните ръкописи на Вапцаров - 14 завършени и 2 незавършени стихотворения от периода 1926-1927 г.

Гатанката, както пословицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората.

В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги", Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали.

Националната ни поезия в миналото има такива титани на революционната мисъл като Христо Ботев, такива могъщи епици като Иван Вазов, драматични лирици като П. К. Яворов...........

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).