Философската трагедия "Хамлет" е преди всичко трагедия на човешката самотност....

Разработката е свързана с комедията на Молиер "Тартюф" като влючва и анализ, свързан с лицемерието.

Светът е многолик, превратен и невъзможен. Светът е измама, коварство и любов. Светът е надежда, която спира времето и го връща назад…

Малцина са критиците, чийто интерес е насочен изцяло към трагедията "Хамлет", а не към личността на героя.

Разколебани са стойностите на хуманността в края на XVI век в ренесансова Анелия. Трагизмът на времето намира своето художествено отражение в Шекспировата трагедия "Хамлет".

Същността на трагедията е в обстоятелствата, с които Хамлет се сблъсква. Разочарован от възгледите на най-близките до сърцето му и единствени помощници, той остава трагично сам. Подобно на Дон Кихот, Хамлет решава да се бори с неправдата...

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Много често в хода на историята се е случвало обществото да игнорира и заклейми личността, която има по-различни и нетрадиционни възгледи върху живота като жертва на лудостта или като аморален дух...

Животът на човека е изпълнен с много изпитания и обрати. Макар ние, младите хора, които все още учат, да не сме се сблъсквали с това, черпим поучителен опит от литературното богатство на човечеството. Може би по най-интересен и увлекателен начин...

В трагедията "Хамлет" гениалният Уилям Шекспир обрисува по един оригинален и пълнозначен начин духът на късноренесансовия хуманизъм. Неговите герои са най-различни и всички те имат различна съдба...