Ако нямаме цели – не живеем пълноценно.За мен важните неща в живота са тези,който ми помагат да постигна целите си , защото когато човек осъстестява мечтите си се чувства напълно щастлив.

Всеки човек живее в свят, в който сам трябва да намери своето място.Независимо от времето, в което живее (минало или настояще) всеки определя своите приоритети, желания и мечти. Така сме устроени, че посвещаваме живота си на цели, които сами...

Ех,живот! Радваш се, живееш...................................

Приятелят е този, който чака дори да закъсняваш. Той ще мълчи, макар да знае, че ще много боли. Истинският приятел разбира когато скърбиш и отидеш ли при него, той ще ти помогне.

В духовния свят на българина има творци, които неизменно присъстват с написаното от тях. Един от най-големите творци на българската литература е народният писател Иван Вазов...

Двадесет и първи век – век на прогреса и разцвета на науката и технологиите... И сякаш живеейки в него, заети със забързаното си, напрегнато ежедневие, постепенно започваме да забравяме кои сме, от къде идваме...Спираме да се замисляме за миналото си...

Есето е свързано с повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя" и е предназначено за ученици от 8 клас.

Наистина ли днешният свят има пороци? Странно. Аз не мисля така

"Промени себе си, но и света" - думите на Хемон от трагедията "Антигона" - повод за есеистични размисли...

Може би това, че се сещаме къде живеем и колко би трябвало да значи страната ни за нас само веднъж годишно не е много правилно? Но дали смехът на десет годишно дете по време на химна на България не е показателен за това колко разпространен е патриотизмът