Животът е омърсен, загубил приказната си красота, живот, който вече не е най-голямото чудо, най-великата тайна, най-ценното нещо на земята .Защото злото се е вкопчило в него и го прави ужасен, ала властен, силен, могъщ...

Героите са военни вождове, народни водачи, повели обикновените войни, които са безлична маса. Но фактът че вождовете са символи на тези предани им войни, чиято мощ се влива в тях и ги превръща в трудно сразими и величави, е показателен...

Да си тийнейджър е предизвикателство, приключение. Трябва да докажеш себе си, своите качества и да се приспособиш към един друг свят, съвсем различен от този, който познаваш до момента – света на детето в приказките.

Човек мечтае винаги, през целия си живот, но когато е млад, мечтите му се струват осъществими, колкото и налудничави да са те. В очите на един млад човек света изглежда различно, защото има вярата и силите, че може да го промени и ...

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

Дали те правят животът по – лек, или го усложняват? Ако отговорим честно на този въпрос, ще трябва да опишем и двете лица на родителсвото.

Но най-важното при греха е да разбереш, че си го направил и да осъзнаеш постъпката си, а вече как ще продължиш зависи от самия теб...

Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покажем българщината.

Едно есе за приятелството, приятелите и истинските приятели...

Хората сме наркомани, дрогирани от собствените си емоции. Най-добре е да простим на себе си и на другите, че гледаме на света през призмата на тоталния страх, защото ако се освободим от него,как тогава ще се борим със злото?