Преди 11 века един от създателите на славянската азбука – Константин-Кирил Философ, заявява, че без книгите и съдържащите се в тях знание и мъдрост ние сме все едно голи. Поради тази причина той полага неимоверни усилия, за да направи книжнината...

Българинът е скептик, дори черногледец. Това е вярно. Всеки дълго робувал народ е такъв. Въпросът е дали е то слабост, или сила? Лесно вярващият, оптимистът е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът, песимистът е реалният човек...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Мечтите са отражение на сложната човешка душевност и плод на въображението ни. Съществуването им е необходимо за опора на човека в трудния и суров живот.

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Това за мен е щастието - любовта и добрите, истинските, всеотдайните приятели.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също...

Живеем в двадесет и първи век - време на прогрес, разцвет на науката и технологийте. В забързаното ни ежедневие хората на новото време все по-рядко си задават въпросите: "Откъде идвам?"...