Когато един човек прочете Десетте божии заповеди, първият въпрос, който му идва на ум, е: "Престъпвал ли съм някоя от тези заповеди?"..

Замисляли ли сте се някога какво представлява вашият път през пустинята? Дълъг, песъчлив път, загледаш ли се в далечината, не виждаш какъв е той. Бъдещето е неясно. Той е и като книга. Зададеш ли си правилния въпрос, тя се отваря там, където е отговорът.

Какъв ли ще е моят свят след 10 години? Със сигурност много по-различен от сегашния. Много по-забързан и отговорен. Свят, изпълнен с грижи за мен и хората около мен...

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

Моят силен старт за България започва с образованието. За мен най-важното за една страна е да има тя добре квалифицирани кадри, които да я представят и да бъдат нейното лице пред света...

Студенo в душите на необичащите и не необичаните. Господи,дано са малко! Защото мрак е сковал и изкривил лицата им и са тъжни техните очи.

Студенo в душите на необичащите и не необичаните. Господи,дано са малко! Защото мрак е сковал и изкривил лицата им и са тъжни техните очи.

Използвано в литературен конкурс "Моята България"

За много хора България е една незначителна държава на земята. Други пък не знаят , че тя съществува , ала мен не ме вълнува това. Аз знам, че съм българка и обичам моята родина....

Може би това, че се сещаме къде живеем и колко би трябвало да значи страната ни за нас само веднъж годишно не е много правилно? Но дали смехът на десет годишно дете по време на химна на България не е показателен за това колко разпространен е патриотизмът