Както всяка година и тази, всички хора очакваме краят на декември месец с нетърпение, защото тогава са едни от най-хубави празници. Всеки си пожелава и мечтае желанието му да се сбъдне, било то любов, пари или здраве...

Но както и един народ може да бъде под иго, така и може да разгледаме подтисничеството като нещо строго индивидуално, което за жалост съществува неизменно в живота на човека..

Още в миналото когато дойдела Коледа,всички започвали да се чувстват празнично,стари,млади се приготвяли за идващия празник,а най-малките мечтаели и чакали с нетърпение подаръците си под елхите или в чорапчета...

Любовта е както радост, така и мъка и страдание. Да се отдадеш на един човек и да го обичаш с неговите недостатъци, грешки и характер е велико, но и много трудно. Хората смятат,че любовта върти света, но не и аз....

Всички училища по света ни дават знания, които ни помагат в бъдеще. В началният етап на развитие ние научаваме азбуката, числата и как да пресмятаме тестови задачи....

Завършването на училище и вземането на диплома е признание, че си изградил характера си. Дипломата не е само лист хартия. защото на нея са отпечатани борбите и успехите ти...

Истината е, че училището е нещо необходимо за всеки човек. То дава образование, което хората трудно биха могли да си го набавят сами,камо ли толкова добре,колкото в училище....

Моето училище – светла и красива спирка по пътя, наречен живот, откъдето тръгваме подир мечтите си!

Началото на всички нас е когато прекрачим за първи път прага на училището. Родителите ни се доверяват на хората наречени учители. Учителите ни дават всичко от което имаме нужда – знания и разбирателство....

Няма бъдеще без минало, затова смятам, че бъдещото училище трябва да се запази като център на просвета и духовност. То не може да съществува без внедряването на съвременните технологии...