Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

Според поети, писатели и философи семейството е общество в миниатюр, а ако е здраво и сплотено, дава сигурност на цялото общество.

Всеки човек обича родния си дом и семйството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките на сърцето си хора, когато е далеч от тях..

Истинското приятелство е едно от най-хубавите неща в живота. То се изгражда стъпка по стъпка. Когато имаме близък приятел до нас преживяваме по-лесно мъките, а радостите са по-сладки.

Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания..

Всеки човек вярва в нещо или в някого.... Човек има огромни възможности, но често не може да ги осъзнае..

Вървя по улиците на София и виждам безброй коли, скъпи магазини, изнервени граждани и всеки от тях, забързан и оплетен в своя малък свят. Никой не забелязва нищо около себе си. Повечето са като слепи за околния свят....

В есето се разказва за приказките на скандинавската писателка Туве Янсон. Разгледан е подробно приказният свят който създава тя, свят който съществува единствено в нейното въображение, но все пак е породен от действителността..

В света хората са създадени различно т.е. всеки един човек е уникален и няма друг като него. Представете си, че ако всички бяхме еднакви. Дали щеше да има смисъл изобщо да бъдем създадени. Ако всеки мислеше еднакво....

Една приказка - есе за душевността на човека, слабите и силните му страни..