Най-ранните литературни усилия на жени в българската литература се появяват в публичното пространство около средата на ХІХ в. Първите женски прояви са в областта на превода.

Произведението е популярно, там където е било създадено, и често остава незабелязано в останалите държави, където хората говорят на други езици.

Забравата и сквернословието провокират съзнанието да се насочи към настоящата проблематика.

Веднага след Освобождението общественият живот в България, вместо да се въззема, започва бавно и сякаш неотменимо да потъва в мрачината на еснафското дребнотемно ежедневие.