В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа.

Елегията "Обесването на Васил Левски" се отличава със строга монилитна комозиция,която обединява чувството на непреодолимо и безкрайно страдание на родината, на народа, на поета.

Основна мисъл в Ботевата поезия бил копнежът му за свобода, която изразил в поемата "Хайдути". Задачата на поета била да възхвали хайдутството, да събуди в сънародниците си желание и воля за свобода.

В повестта "Българи от старо време" Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество.

Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

В романа “Под игото” Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание-върховен момент в национално-освободителните борби срещу турското робство.

В образа й са въплатени характерни черти,присъши на поведението на девойката в условията на патриархалните нрави в българското село. На Гергана не са чужди народните ...

В стихотворението са изобразени робската участ и болезненото съпреживяване на страданията на народа-жертва. Злото на народа е под формата на лъжа и предателство.

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.