Анализ на темата за вярата върху Вапцаровите стихотворения.

Николай Хайтов в разказа "Дервишово семе" и Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя и след това" представят свой модел на "обръщане" към отминалото време. В него те преоткриват човешката същност...

Още от древноелинското общество, едва ли не фундаментален за неговото развитие, е проблемът за това – какво е добротворство или по-точно добродетел; добродеяние.

Повестта на Ивайло Петров излиза от печат през 1968г. Това е първото и последното издание на тази книга, но това съвсем не намалява стойността на повестта и интереса на читателите към нея.

Много често Йовков не пристъпва направо към темата, не навлиза в гъстотата на проблема. В разказите му се чувства едно постепенно набиране на емоционалната енергия, нарастване на конфликта от първоначално спокойствие и привидна незаинтересованост към...

В края на миналия век грозното, пошлото и безобразното в българското общество изплуват на повърхността като "гнусна пяна". Много писатели и поети се заемат с трудната задача да я "изгребат"...

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Митологизмът и историзмът като феномени на съзнанието се оказват определяща опозиция в европейското мислене от християнската епоха насам. Въпреки митологичната си структура християнството е и първата исторична епоха в европейската култура.

Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.