Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.

С дълбоко проницателност и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

Отвъд бариерите на бита "Кукувица" Първата стихосбирка на младата Багряна, "Вечната и святата", 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация...

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...

Въпреки превратностите на историята, за която и самият Вапцаров говори в едно от най-известните си стихотоврения, творчеството му все още се радва на популярност, което впрочем беше и последното "обвинение" на литературната китика...

В своето начало повестта "Гераците" представлява един мит за хармонията в живота. Родът на Гераците си е създал един свой свят, свят на хармония, обич и разбирателство, в който традиционните християнски и общочовешки постулати са намерили своето

Гео Милев е представител на експресионистичното течение в литературата. Това ново изкуство е тържество на негативните категории в естетиката. Езикът носи разрушителната енергия на словото. Ключови фрази на това ново течение са: див, примитивен, груб.....

В елегиите на Димчо Дебелянов индивидуалните, родовите и универсалните ценности се намират във взаимовръзка. Отправна точка е родовото чувство, изкушаващо лирическия говорител да предприеме пътуване към сакралното пространство на дома.

"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".