С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.

В стихотворението са изобразени робската участ и болезненото съпреживяване на страданията на народа-жертва. Злото на народа е под формата на лъжа и предателство.

Одата "Българският език" е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства.

В образа й са въплатени характерни черти,присъши на поведението на девойката в условията на патриархалните нрави в българското село. На Гергана не са чужди народните ...

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в бъгарската история.

В романа “Под игото” Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание-върховен момент в национално-освободителните борби срещу турското робство.

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.