Стихотворението е творба, в която героят за пореден път е натоварен с емоционалност, разпъвана между отрицанието и утвърждението.

Винаги критиката е позитивна, градивна, идваща от искреното желание на твореца и гражданина да поправи обществото и държавата...

Дядо Йоцо "гледа" към настоящето с очите на миналото, а в същото време настоящето е гледано и през очите на съвременниците, именно те изразяват истинската адекватна оценка за него.

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения. Едно от тях е вълнуващия му разказ "Една българка".В него писателят прославя подвига на една обикновена жена от народа.

Пъвата част на разказа "Една Българка" играе ролята на експозиция. Тя въвежда читателя в художествения свят на творбата, като дава представа за времето и мястото на развитие на действието.

Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността, тъй като в своята съвременнест вижда само " уродливи явления ", той обръща поглед назат към историческото минало, към предосвобожденската е

Вазовият белетристичен шедьовър "Една българка", чието заглавие абсолютизира националната идея, в своя етичен подтекст се обляга преди всичко върху християнските ценности, християнския морал и християнския поглед към света...

Идеята на разказа подчинява всичко на себе си – и заглавието, и мотото, и случката с нейните епизоди, и композицията, и героите, и описанието на персонажа, и пейзажа.

Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто.

Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто...