Произведението "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. То олицетворява, засилва и подхранва започналия по това време сред българите процес на изграждане на национална идентичност.

Седемдесетте години на XIX в.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие, са белязани от важни явления в българската художествена словесност.

Започва с описание на нощна Браила – нощта, пустите браилски улици, студената декемврийска мъгла. Потискащо, мрачно настроение, внушено чрез повторението на думите "мъгла","мрак", "мрачна", пустееха". Метафорите "за

Теми бърху: "Майце си","До моето първо либе","Хаджи Димитър","На прощаване","Моята молитва","Обесването на Васил Левски"

Чрез своята повест "Немили – недраги" Иван Вазов дава на съвремениците си пример за висока нравственост, истински патриотизъм и жертвоготовност в името на Отечеството.

План-тезис за съчинение-разсъждение върху пета глава от повестта "Немили - недраги" от Иван Вазов.

Творбата "На прощаване" от Христо Ботев е типична възрожденска изповед на бунтовник емигрант, страдащ за бащино огнище и родна земя поради принудителна разлъка.

Стихотворението "В механата" остана някъде по средата между сто-процентовата Ботева класика ("Хаджи Димитър", "Обесването на Васил Левски", "Моята молитва", "На прощаване", "До моето първо либе",

Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения.

Когато остават с голи ръце срещу щиковете на врага, бранителите на Шипченския проход - желязото срещат с железни си гърди.