Константин Преславски е един от най- изявените старобългарски писатели.Живял е през IX век и десетилетия през X век.Претполага се , че той е автор на творбата "Проглас към Евангелието" . Сигорно е , че е работил в Плиска и Преслав , в тясно...

Сред първите оригинални произведения на старобългарската литература са т. нар. "Панонски легенди". В тях особено голямо място има историческата достоверност, постигната чрез присъствието на много реални факти от обществено-политическия живот на

Паисий Хилендарски (1722-1773) "е човек написал най-значимата книга за цяла една епоха". Забележителна личност, която със своята малка книжка от 71 листа поставя началото на българската възрожденска литература...

От древността до нас са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота.

"Проглас към Евангелието" е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия "глас" на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина. Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове...

Чрез Симеоновите сборници хуманитарната образованост на Магнаурската школа са става достояние на българския читател. Чрез Симеоновите сборници България получава необходимата култура за равностоен диалог с Византия и Рим...

Проглас към Евангелието-прослава на Словото "Проглас към Евангелието" е творба, писана най-вероятно през 9-ти век от новата ера.Не се знае със сигурност кой е автор на творбата, но най-разпространената теза е, че това е Константин-Кирил Философ.

"Проглас към Евангелието" е славослов на вярата и на найната сила да се опълчи срещу злото в човешката душа.

"Азбучна молитва" е създадена около девети век от Константин Преславски. Стремежът на творбата е да обедини вярата и вярващите чрез силата на божието слово и чрез изразителността и красотата на изказаните проповеди.

Епископ Софроний Врачански е единственият възрожденец, който, в битието си на обществен деец и на писател, съвместява изяви от две различни културни епохи (Средновековие и Модерни времена), без съвместяването да ощетява различния им художествен език