Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.

Отвъд бариерите на бита "Кукувица" Първата стихосбирка на младата Багряна, "Вечната и святата", 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация

В повестта на Емилиян Станев"Крадецът на праскови" взаимната обвързаност на човешката съдба времето е представена чрез драматичните преживявания на героите,както и чрез техните представи за човешко щастие и свобода на духа.

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Написана в характерната за Вапцаров монополична форма. Сихотворението "Писмо" е една лирична изповед на бореца осмислил своя живот с участието си в големия двубой.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.

В тази курсова работа се прави съпоставка между тъмната и светлата страна на любовта в лириката на Яворов.

В чувствителната душа на Дебелянов противоречието между идеал и действителност резонира по съвсем друг начин. Епохата, в която се формира поетът, е белязана от продължителни в войни