В българската литература властта, олицетворявана предимно от държавата, е подчертано антипатична и отношението към нея варира в различна степен на враждебност.

През дългия си живот Ивайло Петров описва проблемите на няколко различни поколения в своите произведения. Роден през 1923 година в малко селце в Добруджа, той живее в заобикалящата го духовна нищета...

В нашето съвремие Вапцаров е спорен автор. Неудобен. И непредвидим. От позицията на спомена за недалечното минало сякаш не си даваме сметка до каква степен поезията на огняро-интелигента е благодатна за възприемане от днешните млади хора...

Сборникът с "невероятните разкази за един съвременен българин" започва с кратко въведение, в което героят се ...преоблича. Премененият Бай Ганьо е ни повече, ни по-малко "цял европеец" - така единогласно твърдят "всички".

Онова, до което Далчев достига, но не иска да види, не е ли абдикацията от езика и литературата, отричането от Библиотеката, която е в опозиция с природата, естеството, автентичността?

Анализ върху пътеписа "До чикаго и назад" на Алеко Константинов.

Черният свят и сравнението с гробница засилват усещането за присъствие на злото, а образът на мъглата-"сивата мъгла" придава смисъла за нещастие и неяснота.

Общоизвестна и банализирана от повторение истина е, че в поезията на Дебелянов споменът е основна реалност, водещ импулс, определящо тематично и емоционално-психологическо ядро.

В творчеството на Яворов любовта попада в един двуполюсен, режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговото творчество.

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...