Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него

Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина.

ЛИС върху поемата на Валери Петров "Тавански спомен"

Алеко Константинов е и според мен ще си остане най-способния български фейлетонист, защото е успял да отрази в безсмъртните си фейлетони повечето от негативните черти на българския манталитет по онова време.

В цикъла "Зимни вечери" Смирненски създава галврия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лиричните герои стават важни за емоционалния опит на покления читатели.

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.

При Смирненски всичко приема открито социални измерения - градът, участта на "хиляди души разбити", тяхната самота...

План за тема върху "Дервишово семе"...

Есе на тема от цитат на Йордан Йовков: "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! от "по жицата"

Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века. В произведенията си той търси красотата, чийто поклонник е хармонията и съвестта.