а/ чуждите материални норми на чуждото материално частно право, съдържащи се в тези негови международни източници многостранни и двустранни договори и други международни актове, в сила за 3та държава, в които България не участва и с които не е обвързана.

При прилагане на чуждото право на първо място е квалификацията, установяване на международен елемент; кой е компетентния съд; кое право се прилага и по какъв ред се изпълняват чужд решения респективно нашето решение в чужбина.

След като квалифицира фактическата ситуация или отношението, съдът трябва да подведе така квалифицираното отношение под собствената си стълкновителна норма, която норма посочва кое право трябва да се приложи за уредбата на отношението.

Първият въпрос, който възниква пред правоприлагащият компетентен орган е този за квалификацията. Този въпрос се състои в подвеждането на фактическия състав на конкретното отношение под обема на конкретна стълкновителна норма.

При ратифицирането на конвенцията от българска страна е направена следната декларация: „България ще прилага Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, когато решенията са издадени на територията на една от договарящите държ

Първата възможност за решаване на имуществени спорове с международен елемент от арбитраж е предвидена в ГПК.

Първата възможност за решаване на имуществени спорове с международен елемент от арбитраж е предвидена в ГПК.

Признаване на чуждестранен акт се изразява в три момента:

Това е специална процедура, предвидена в Регламент 861/2007 г., чиято цел е да облекчи достъпа до съд – улеснява съдебното производство по повод на искове с малък материален интерес при трансгранични граждански и търговски спорове и намалява разходите.

Основният въпрос, който трябва да се реши, е за приложимото процесуално право. Принципът на международния граждански процес е – при разглеждане на дела сезираният съд да прилага процесуалното право на своята държава /чл. 29 КМЧП – българските съдилища и д