Много от нейните творби са пръснати по света като притежание на престижни галерии и частни колекционери. Една постоянна изложба от нейни скулптури краси представителния офис на Международното немско-българско културно дружество към международната фондация „Европейски форум“, чийто вицепрезидент е тя - г-жа Брунхилд Молденхауер. Нейни прояви съпътстват ежегодните Дни на България, провеждани в Мюнхен и други градове на Германия.
В годините, когато мнозина български интелектуалци подириха „своя рай“ на Запад, тя избра за своя духовна родина нашата България и вече повече от десет години живее и твори у нас.
За германката България е спокойният остров на размирните Балкани, но неделим къс от тях. Тя усеща пулса на бурното време и промените по тези земи и умело ги претворява в своите пластики. Така се раждат циклите „Жена от Балканите“ и „Сараево“, философски осмислени от погледа на творец, който не е само безпристрастен наблюдател, а искрено ангажиран участник в историческите събития.
Главната героиня на нейните пластики е жената - „вечната и святата“. Особено запомнящо се е въздействието на автопортретната й работа „Среща със себе си“, както и сътворените образи на Ванга - незрящата, която „вижда“ в отвъдното и в бъдното, и на голямата сръбска поетеса Десанка Максимович - достолепна в своите зрели години. За скулпторката творческата работа е жизнена необходимост и тя откровено се „изповядва“: „Да работя с глина за мене е среща не само със самата себе си и моята същност, но и среща с тъмните и светлите страни на столетието, което отмина; среща с вярата във взаимното разбирателство между хората.“

(Рачева, Р. Брунхилд Молденхауер - една творческа съдба, свързана с България. - В: Трета възраст, бр. 21, 23-29 май 2007, с. 15)

„За германката България е спокойният остров на размирните Балкани, но неделим къс от тях.“?

На теб, Българийо свещенна,
покланям песни си сега. (Из „На България“)

(1) Неповторимите стенописи са дело на Захари Зограф, Йоан Мосх и Алекси Атанасов, а светинята на манастира е иконата „Св. Богородица“ от 1311 г.

(2)Предполага се, че Евтимий Търновски след падането на Търново под османско владичество е заточен и починал тук.

(3) Той е основан през 1083 г. от двама братя грузинци, Григорий и Абасий Бакуриани, като негови ктитори са били и българските владетели цар Иван Асен II и цар Иван Александър, чийто образ е изписан в църквата-костница.

(4) В Средните Родопи по течението на р. Чая, на 11 км от Асеновград се намира Бачковският манастир, наречен „Успение Богородично“.

В мотокроса (А) взеха участие петима състезателя (Б) от разложкия (В) мотоклуб (Г).

На юбилейния си концерт-ренитал (А) поппевицата (Б) непя (В) на плейбек (Г).

Миналото - ах, остана то тъмен край, от скърби заледен, и оттам отпраща тя към мен своя скръбен вик: защо, защо?

„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто - то е господар на човешкото сърце.“?