Централна тема в стихотворението ,,На прощаване”е:

По форма стихотворението е:

Бунтовникът отправя своята изповед към майката,защото

Изповедта на лирическия герой НЯМА за цел:

Образът на майката не се обвързва с представата за:

В стиховете ,,бяло ми месо по скали,/по скали и по орляци,/ черни ми кърви в земята,/ в земята, майко,черната!” контрастните епитети имат за цел:

В стиховете 'о тогаз, майко юнашка! / О, либе мило, хубаво!” не е използвано:

В стиховете 'берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки” не откриваме:

Стиховете 'жив и здрав стигна до село, / жив и здрав с байрак в ръка, / под байрак лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело…” не разкриват:

Целта на контраста в изображението на картините на смъртта и победното завръщане НЕ е да предаде:

Откъсът 'Аз зная, майко мил съм ти, / че може млад да загина / ах, утре като премина през тиха бяла Дунава!” НЕ съдържа мотива за:

Стихотворението ,,На прощаване” НЕ внушава идеята за:

Заглавието на творбата смислово не може да се тълкува като:

Следвайки своя съзнателно избран житейски път, лирическият герой от творбата НЕ се налага:

Кое от следните разбирания за живота и смъртта е съзвучно с идейно- философските послания на Ботевата творба:

Кой от следните редове изразява метафоричния смисъл,вложен в акта на преминаването през ,,тиха бяла Дунава”