Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов извисява патриотизма, жертвоготовността и свободолюбието на българската революционна емиграция в Румъния преди Освобождението.

Ролята на езика за утвърждаване на националния идеал според стихотворението "Българският език" на Иван Вазов.

Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

"Под игото" е плод на носталгията по родината, носталгия, която е чест гост в душата на напусналия Стамболова България Вазов. Страниците на романа носят отпечатъка на Вазовата тъга, не само по "въздуха на България", но ...

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.

Сравнително кратка тема обхождаща романа "Под игото" и леко охарактеризиране на творецът и лирически герой Вазов.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.