В един кратък „Увод в социоанализата” от 1991 г., предхождащ Нищетата на света, Бурдийо избира да започне представянето на това изследване с характеристиката, че то е „форма на активно и снабдено с инструменти слушане” (Bourdieu 1991: 3).

Групата се състои от двама или повече индивиди, имащи общи цели и установени взаимоотношения, които в определена степен са взаимозависими един от друг и възприемат себе си като част от тази група.