В епохата на Възраждането (1762–1870) и до края на ХIХ в. българската литература вече е положила своите основи като жанрово-стилова система от новоевропейски тип,създала е своя традиция, натрупала е класически ценности с писателското дело на творци като..

Поезията след 1944 година до наши дни. 20-те години е времето, в което българската поезия се отличава с мощни естетически конфронтации. Особеност е богатството на лирическите дискурси...