Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Яворов е социален поет. В неговото поетично творчесто намират място редица социални проблеми най-вече от живота в българското село. Човешкият свят през погледа на твореца е често трагичен, натоварен от проблемите на битието, люшкан от ураганите на времето

Винаги когато се докосвам до поетиката на Яворов, се озовавам в или пред един абсурд, който не бих могла да определя по друг начин освен като "абсурд на не-отскока".

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Съществува схващането, че кръгът Мисъл, представен от знаменитата четворка - д-р Кръстев, П. Яворов, П. Славейков и П. Тодоров, пръв в българската литература осъществява едно европеизиране и приобщаване на нашето словесно творчество към световното..

Изтощен от труда, той се завръща в дома си за кратък отдих. Но няма спасение от бедите, няма почивка за изстрадалата му душа. Върху главата му се е струпала друга, социална напаст..