Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания.

Яворов е социален поет. В неговото поетично творчесто намират място редица социални проблеми най-вече от живота в българското село. Човешкият свят през погледа на твореца е често трагичен, натоварен от проблемите на битието, люшкан от ураганите на времето

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

Забележителното творческо дело на Павел Вежинов го поставя сред най-значителните световни писатели през втората половина на 20 век.

Стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.

Алеко Константинов е и според мен ще си остане най-способния български фейлетонист, защото е успял да отрази в безсмъртните си фейлетони повечето от негативните черти на българския манталитет по онова време.

Йовков е в духа на романтичните традиции в класическата литература, използва един устойчив художествен модел, базиращ се върху успоредяване на идеята за духовното прераждане на грешника с идеята за смъртта като най-пълноценностна проява на изкуплението.