Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ

Иван Вазов заема средищно място в българската култура. Името му се свързва с една от най-напрегнатите и духовни епохи в родната история - борбата за национална независимост през Х1Х век. Творецът не е пряк участник в събитията,...

След войните в началото на 20-те години и последвалата национална катастрофа, българските белетристи се насочват към търсене на нови пътища към човека, към неговия душевен свят. Без творчеството им да притежава критическата заостреност на прозата на 90-те

Появата на любовта преобръща живота ни и създава нови измерения в познатия ни свят, към който гледаме вече с други очи, очите на влюбения. Само обикновените житейски задължения ни връщат за кратко в реалността, но душата ни като птица лети към един въобра

Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност.

Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност...

В любовта на Вазовия лирически герой към България могат да се открият белезите на онази "изпълваща света" първична любов, която едно дете изпитва към майка си в ранна възраст...

Българската поезия в контекста на 20-те години е изчерпала символиcтичния похват и развитието й тръгва в две основни посоки - стремежа към революцията, от една страна и от друга приобщаване на националните духовни ценности към световните. Творчеството на

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес. Освобождението позволява културните тенденции да се отворят към западноевропейския модернизъм и приобщят към общочовешките ценности. В края на Възраждане

Като своя герой отец Сисой Елин Пелин може да каже: „Недостоен съм... по снизхождението си към грешните". Вероятно затова творчеството му няма тенденциозен характер, а е изпълнено с любов и разбиране към човека. Както сам признава, той създава разказ